ПОДСВЍРКАНЕ

ПОДСВЍРКАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Рядко. Само ед. Отгл. същ. от подсвиркам; подсвиркване, подсвирване.

2. Подсвиркване, подсвирване (във 2 знач.). А една утрин той [учителят] беше поздравен и от веселите подсвиркания на завърналите се жители на старата училищна сграда — косовете. Г. Райчев, Избр. съч. I, 117. Едно далечно подсвиркане, някъде в полето вик на човек, писък на залутана птица и отведнаж разбирате, знаете — това е нощта. Г. Райчев, Избр. съч. I, 163. Дето трябва да се смей, той плаче — и наопаки; подсвиркания и подигравки нямат край. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 132.

Списък на думите по буква