ПОДСЀЩАМ

ПОДСЀЩАМ, ‑аш, несв.; подсѐтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Прех. и обикн. с друго същ. с предл. за, (остар.) на или със следв. изр. със съюз че, да. Насочвам мисълта, обръщам вниманието на някого към нещо, което не трябва да бъде забравено, пренебрегнато за даден момент или изобщо; напомням, припомням. Аз все седя прехласнат, а Младен трети път ме подсеща: — Господине, хайде да вървим. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 24. — Трябва да ви благодаря, че сте подсетили Боян да ми купи подарък. М. Грубешлиева, ПИУ, 186. Мама подсеща байко да иде да набере малко киселец. Т. Влайков, Пр. I, 202. Похвана, без да иска, револвера в задния си джоб. Това го подсети нещо .., той извади револвера си и .. даде няколко изстрела във въздуха. Й. Йовков, ПГ, 250. Примерите, които току що ви посочих, вярвам ще ви подсетят за безчет други подобни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 127. — Ако разговорът ни не беше бил никак толко дълъг, щех да ви прикажа йедна хубава история, на която мя подсетихте, но туй ща направя друг път. Кр. Пишурка МК (побълг.), 34. // Прех. и непрех. С предл. за и възвр. лич. местоим. себе си. С някакъв факт, проява давам знак, предизвиквам мисъл в съзнанието на някого, че съществувам и не бива да бъда забравян, пренебрегван; напомням. Раната постоянно подсеща за себе си. △ Старецът изпъшка и подсети за себе си.

2. Прен. Непрех. Обикн. несв. Със следв. изр. със съюз че или с предл. за. За предмети, прояви и др. — давам възможност да се забележи нещо, да се съди, да се направят изводи за нещо; говоря, подсказвам. Пепелта в отдавна напалената камина бе изметена и опушените ъгли на неравната тухлена настилка подсещаха, че там наистина е горял огън. Ст. Сивриев, ЗСБ, 128. На сутринта стаята си беше в ред, нищо особено не подсещаше за нощната работа на обитателя в малката източна стаичка. М. Грубешлиева, ПП, 122. Нищо от външния вид на девойката не подсещало за болката ѝ. О. Василев, ЖБ, 427. Той отбягваше да я погледне в очите и студеният му и сух тон подсещаха за тежко потискана обида. Д. Ангелов, ЖС, 220. подсещам се, подсетя се страд. от подсещам в 1 знач.

ПОДСЀЩАМ СЕ несв.; подсѐтя се св., непрех. Разг. 1. Обикн. с предл. за, (остар.) на. Спонтанно или в резултат на някакви асоциации възстановявам в паметта си нещо, което съм знаел, познавал, преживял, но съм забравил; сещам се, спомням си, припомням си. Отде се подсеща царицата за Мехурко и отива да го търси. К. Величков, ПССъч. VIII, 260. А какво има на поличката на бюрото, .., дали нямаше разтворена там някаква тетрадка, която да вземам от време на време да се подсещам по нахвърляни предварително точки, той не можеше да види. Ст. Даскалов, ЕС, 128-129. — Ще ли ми дозволите, драга моя приятелко, да прикажа на тези госпожици йедна хубава история, на която ся подсетих. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 178. Навяла жално ветви, с умиление, / очи ми и сърце ми тя [върбата] плени; / като душа вестява се тя мене, / подсетила се за печални дни. К. Величков, ПССъч. II, 6.

2. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да, че. Съобразявам нещо; сещам се, досещам се, хрумва ми. "Тц-тц-тц, как не се подсетих по-рано за тая работа, та вместо човек да направя окарина!" Ама Господ е бил тогава сам, няма кой да го съветва. Й. Радичков, СР, 84. — Ка ще е дребна работа, даскал Стефане? Аз се чудя как не сте се научили снощи? Всички се спогледа‑

ха. Тодораки като да се подсети. — Абе да не си направил нещо на чорбаджи Йоргакя? Той снощи мина оттука,.., отъркалян, окъсан, оцапан. Д. Немиров, Б, 137. Във хладната земя / и тримата сложиха / .. / Над ровката им пръст / се никой не подсети / да бодне китка цвете. Ив. Вазов, Съч. I, 104.

Списък на думите по буква