ПОДСИП —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДСИП м. Остар. и диал. 1. Само ед. Барут за кремъклия пушка, оръдие и под. Изплюха [пушките] куршумите си на няколко крачки отпредя ни, на трети пламна само подсипът. З. Стоянов, ЗБВ II, 141. Физици поставили на една могила топ и турили да го подпалят, а на друга могила доста надалеч запрели ся, та глядали с телескоп кога ще пламне подсипът му. Й. Груев, Ф (превод), 84.

2. Място на пушка, пистолет, където се сипва барут; азлък. Дядо Кутьо запретна ръкави — докато момчетата си чистеха пищовите и пушките и сипваха нов барут в подсипите, той одра четири агнета. Д. Мантов, ХК, 108.