ПОДСИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДСЍЧАМ1, ‑аш, несв.; подсека̀, подсечѐш, мин. св. подся̀кох, подсѐче, прич. мин. св. деят. подся̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. подсѐкли, св., прех. 1. Сека, отсичам нещо, обикн. откъм долната му страна, или нещо, което е отдолу. Един подир друг се сгромолясваха едрите каваци, подсечени от секирите. А. Христофоров, А, 281. На вторий ден захванахме да подсичаме с мотики тютюна, защото, .., всичкият зелен тютюн около Цариград трябваше да се премахне. Св. Миларов, СЦТ, 236. Отдето е дървото подсечено, нататък и пада. П. Р. Славейков, БП II, 21. Невестата била троа висока, по-висока от църковната врата .. Сватоите се чуделе како да я внесеет невестата — едни велеле: да я подсечеет на невестата нозете, за да се скосит мало. Нар. прик., СбКШ, 86.
2. Прен. Разг. Правя, предизвиквам да престане да се проявява, да изчезне внезапно, изведнъж у някого някакво настроение, чувство, желание и др.; пресичам. Тя [Димка] навремени се мъчеше да се радва на лицето си, на снагата си. Но нещо скрито в душата ѝ подсичаше тази радост. А. Страшимиров, К, 25.
3. Разг. В съчет. със същ. връх. Минавам, пресичам напряко, по пряк маршрут в подножието на планински връх. От хижата около 40 минути сме в м. Ендека, .., подсичаме в. [връх] Хайдутка от запад. Е, 1981, бр. 1058, 2.
4. Прен. Остар. Подкопавам, разклащам, разрушавам. Никотина в тютюня има твърде малко, нъ последний все пак трови человека и малко по малко му подсича здравието и дните. Т. Икономов, ЧПГ, 107. подсичам се, подсека се страд.
◊ Подсичам / подсека коленете (краката) някому. Разг.; Подсичам / подсека нозете някому. Диал. За болест, умора, силно чувство и под. — ставам причина някой да почувства слабост, немощ или силно душевно вълнение и да не може да върви или да стои прав. Остро отчаяние подсичаше краката на старата. И в такива часове на мъка и на безнадеждност тя се свираше някъде и започваше да плаче. Г. Караславов, Тат., 152. Дали от страх, или от вятъра, кой знае, на гърдите му е студено и някаква странна умора подсича коленете му. Цв. Ангелов, ЧД, 93. Подсичам / подсека крилете (крилата) на някого. Книж. Отнемам възможността на някого да действа или да се изяви и го обезкуражавам. Тоя несполучлив пазарлък след жестоките гонения на търновския гръцки владика за известно време като че подсича крилете на Славейкова и го накарва да се залови за бащина си занаят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 63. Подсичат ми се / подсекат ми се краката (колената, коленете). Разг.; Подсичат ми се / подсекат ми се нозете. Диал. Изпитвам слабост, немощ и не мога да вървя или стоя прав поради умора, болест или внезапно обхванало ме силно чувство. Тръгнахме пак и от непрестанното гледане на водата, която течеше до нас, и от бученето, а може би от страх, главите ни се замаяха и коленете ни взеха да се подсичат. А. Дончев, ВР, 123. Ами сега!... Мойше едва се удържа прав, нозете му треперат и се подсичат, очите му плахо облещени в тъмнината, дишането му се пресича в гърлото. Ал. Константинов, Съч. I, 228. Краката им се подсякоха, когато влязоха в стаята и видяха всичките погледи, устремени в тях. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 402.
ПОДСЍЧАМ2, ‑аш, несв.; подсека̀, подсечѐш, мин. св. подся̀кох, подсѐче, прич. мин. св. деят. подся̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. подсѐкли, св., прех. За пот, влага, запарване и др. — причинявам зачервяване и израняване на кожата обикн. в гънките на тялото. Пре‑
комерното изпотяване може да подсече кожата.
ПОДСЍЧАМ СЕ несв.; подсека̀ се св., непрех. За кожа, обикн. в гънките на тялото — зачервявам се и се изранявам под въздействие на пот, влага, запарване и др. — Че като изпъкнал [пъпът на детето] и се подсякъл, та не заздравя от нищо; какво не му турвахме. Ц. Гинчев, ГК, 135. Кожата на малки деца лесно ся подсмъдява и подсича най-много от нечистота. Лет., 1871, 138-139. Децата, които са пълнички, често се случва, та се претрива кожата им и после се подсича. Лил., 1884, кн. 7, 24. // За човек — получавам зачервяване и израняване на кожата, обикн. в гънките на тялото, под въздействието на пот, влага, запарване и др. Ако ли ся пригледа; че ся е [детето] протрило или подсякло между краката, то е полезно да ся посипе с дребничък живителен прашец. П. Р. Славейков, СК, 92-93. За да ся не подсмъди и подсече детето, посипвай му цялата снага със ситно брашно от брабой. Й. Груев, КН 7 (превод), 87.
ПОДСЍЧАМ3, ‑аш, несв.; подсека̀, подсечѐш, мин. св. подся̀кох, подсѐче, прич. мин. св. деят. подся̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. подсѐкли, св., прех. Диал. Захабявам (пране) поради лошо изпиране; засичам4. Нея я познаваха всички моряци. Тя беше онази дребничка и пъргава женица, която в събота приемаше от тях замърсеното корабно бельо, подсечено от морската вода и от мазута, а след два дни им го връщаше чисто и изгладено. П. Льочев, ПБП, 10.
ПОДСЍЧАМ СЕ несв.; подсека̀ се св., непрех. Диал. За пране — захабявам се, засичам се.