ПОДСКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДСКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; подска̀жа, ‑еш, мин. св. подска̀зах, св., прех. 1. Казвам на някого, обикн. тайно, незабелязано за околните, нещо, което той трябва да каже или да напише. — Аз съм от Чамурлии, возя един гражданин. — Един народен човек, кажи, — подсказа му Гороломов. Й. Йовков, ПГ, 22. — Здрасти, Ванка, виж какво... Аз и по история не можах да си науча, а ти като истински другар... ти седиш на първия чин и ще ми подсказваш, ако ме изпитат. Нали може? П. Стъпов, ЧОТ, 67. Подсказвах на всичките си съученици. На Ваню също подсказвах. Той нямаше време да готви уроците си. Ст, 1968, бр. 1192, 1. На сцената, .., Вълко говореше за тежкото положение на селото. Дългове към държавата, .., дългове към частни лица .. После идеше пресмятането на прихода и разхода. Мнозина подсказваха, напомняха, допълняха. Г. Караславов, СИ, 225-226. Подсказах отговора на задачата на съседа си по чин. // Казвам на някого, подсещам, насочвам някого обикн. по заобиколен, косвен начин (с жест, знак, мимика и др.) какво да направи, как да постъпи в дадена ситуация. — Викал си ме, татко — каза тя, като се спря на разстояние и погледна изкосо с големите си кадифени очи младия монах. — Първо целуни ръка на дякона Игнатий — подсказа баща ѝ. Ст. Дичев, ЗС I, 271-272. Нека патриархът уговори и двамата предварително, защото царевна София ще направи това, което те двамата ѝ подскажат. Д. Рачев, СС, 142. Бе [Борис] почти готов да отстъпи, но Ирина, с леко отрицателно поклащане на глава, му подсказа да бъде твърд. Д. Димов, Т, 452. Вместо да поиска прошка или поне да замълчи, както ѝ подсказваше с очи майка ѝ, тя изпита ненавист към баща си и мина в настъпление. И. Петров, МВ, 77. Старият адвокат взе една зелена папка, .., отвори я бавно, внимателно и забучи нос в някакво дело. С това той искаше да подскаже, че разговорът е свършен и всеки трябва да си гледа работата. Г. Караславов, ОХ I, 266-267.
2. Прен. Прех. и непрех. Ставам причина поради някакви асоциации и признаци някой да достигне до някаква мисъл, да съобрази и да схване нещо. Тънка миризмица на препечено козе месо подсказва на войводата, че Халю е започнал своята работа над кебапа. Н. Хайтов, ШГ, 159. — Прощавай, Ванюша! — казах аз смутено. — Забавиха ме в щаба .. Той само поклати глава .. Полъхът на винения дъх навярно му бе подсказал като от какъв характер ще са били моите щабни занимания. П. Вежинов, НС, 11. Параходът си беше все на същото място до кея и само черните кълба дим на двата му комина подсказваха, че е готов за дълъг път. Ст. Дичев, Р, 50. Безсилието и студената пот, която го обля изведнъж, му подсказа, че неразположението му се дължеше на нещо друго. Д. Димов, Т, 527. // Обикн. несв. Давам възможност да се забележи нещо, да се съди, да се направят изводи за нещо; издавам2, показвам, разкривам, соча. Стойката, присвитите очи и стегнатите скули на момичето подсказваха дълго подготвяна решителност. С. Северняк, ВСД,
51. Видът им [на децата] подсказваше и страх, и обърканост, и горчиво разочарование. Др. Асенов, СВ, 50. Нищо все още не подсказвало пенсионера у него — снагата му била изправена, походката твърда. Й. Попов, БНО, 134. Полковник Филипов гледаше пред себе си с невъзмутимо лице, но нещо в неговата поза подсказваше за тревожна напрегнатост. П. Вежинов, СО, 182. Наоколо нищо не подсказваше, че тук, по плешивото било, или нататък, в тъмнеещата гора, има някакъв живот. Х. Русев, ПС, 89. подсказвам се, подскажа се страд. подсказвам си, подскажа си взаим. от подсказвам в 1 знач. — Още първите часове привиквам децата да не си подсказват. Н. Каралиева, ЯЧ, 50. подсказва се, подскаже се безл. Пъргова: — Тежки години, ергените мъчно се женят, все избират. Хаджиева: — И аз това гледам, ами като се затегнало, ни на тъй — ни на онъй. Пъргова: — Ами да му се подскаже [на ергена Любенов] тъй отстрани. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 356. Не е позволено да се подсказва в час.