ПОДСКАЗВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСКАЗВА̀Ч м. Разг. Ученик, учещ, който подсказва. Помагаше [Евлоги] с голяма охота на по-слабите ученици, но мързеливците и особено подсказвачите презираше, не можеше да търпи. А. Гуляшки, Л, 16. — И като кимна с глава към група палуващи ученици, добави: — Погледни само какви знаменити зрънца си имаме: и подсказвачи, и зубрачи, .. — все отбор юнаци! Г. Русафов, ИТБД, 239. Учителят гледа — някой шава: Гана на Григори знаци дава. — А, а, така ли ? Ето, ето значи има във класа ви подсказвачи. СбХ, 192.