ПОДСКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСКА̀ЧАМ, ‑аш, несв.; подско̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Правя малък скок или скокове нагоре, напред, от едно място на друго или в различни посоки; подрипвам. Над главата на Колето прелита голяма жълта пеперуда и детето подскочи да я хване. Д. Ангелов, ЖС, 132. Вземам шапката си в ръце и припвам с все сила от единия до другия край — тичам като буйно, младо животно; понякога дори подскачам, провиквам се. Г. Райчев, Избр. съч. II, 18. При дяда Либена седи Хаджи Генчо, а около тях подскачат дечицата на най-стария дядов Либенов син. Л. Каравелов, Съч. II, 31-32. Тя едвам отвори къщните врата и подскочи назад. Пред очите ѝ ся представи ужасно зрелище. В. Друмев, НФ, 10. Тук подхвръкват разни гласовити птичета .. При изгряванието на слънцето тий подскачат от клон на клон. Т. Икономов, ЧПГ, 26. По-пъргави пешаци / по белите подскачат камънаци. К. Христов, ЧБ, 20-21. Веднъж тамкашният цар, като се разхождал пред двореца, съгледал, че от басена подскочила една риба, .., високо се изсмяла царю в очите и след туй се скрила. Нар. прик., СбНУ II, 166. Подскачам на място. △ Подскачам напред. △ Подскачам насам-натам. △ Подскачам на един крак. △ Подскачам от радост. // Само несв. Движа се, като скачам от време на време, понякога; подрипвам. Подскачах към гората и си подсвирквах, за да прогоня страха, който пъплеше от всички страни и ме оплиташе в мрежата си. К. Калчев, ПИЖ, 122. Тя въртеше в ръката си дълга пръчка, подскачаше по пътеката и пееше скокливо. Елин Пелин, Съч. II, 62.

2. Ставам, изправям се от седнало или клекнало положение рязко, изведнъж; скачам, рипвам. Доста отдавна не беше стъпвал тук [в кабарето] и Поли и Доли подскочиха от местата си, щом го видяха отсреща. Д. Калфов, Избр. разк., 382. Не говореха високо, нито пък шепнеха, не се горещяха, не подскачаха от местата си и не махаха с ръце. А. Гуляшки, Л, 490. Няколко пъти Ксеркс подскачал от мястото си, като гледал, че погинват най-добрите от войните му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 181. Като седеле и яле, / Стоян на крака подскочи / и са до трапеза изправи. Нар. пес., СбНУ ХХV, 32.

3. Правя, направям рязко движение с тялото си нагоре, трепвам силно при внезапно стряскане, обикн. от страх, силна изненада и др. Тази тайнственост на нощта, тази ужасна тишина с прилетающите от време на време непонятни, мистериозни звукове карат Мойше да подскача от страх. Ал. Константинов, Съч., 229. Някоя мравка — припълзява под ръкава, под крачола — неочаквано ще те щипне навътре по тялото така, че подскочиш. Ил. Волен, МДС, 214. Мухите, като че догадили промяна във времето, хапели немилостиво. Една бодна така зле Стайка по носа, че той подскочи. Ц. Церковски, Съч. III, 44-45. Младата жена .. рече тихо: — Детето не е от мъжа ми. Казански, който не очакваше такъв отговор, подскочи: — Не е от мъжа ти? А от кого е тогава? Д. Ангелов, ЖС, 452. // За живо тяло, негова част — движа се бързо и некоординирано нагоре-надолу, обикн. под

напора на силни чувства, треска и др.; играя. Отначало лежеше неподвижен и бледен и гледаше тавана, сетне зъбите му почнаха да тракат и накрая го залюля такава треска, че той просто подскачаше на кревата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 195. Неизменен си оставаше старият адвокат Царски .. Набръчканият му гръклян подскачаше като шийник на проскубан петел. Д. Вълев, З, 208. — А да не мислиш, че ти и твоят Станкул сте я опекли таз пита? — пенеше се Тодор Баев и силно изпъкналата адамова ябълка подскачаше под закопчаната яка на кантонерската му куртка. Ст. Марков, ДБ, 198. // За сърце — силно туптя или изтуптявам поради внезапно чувство на страх, радост и др. Попей ми, Радке, байова, / попей ми, либе хубаво; / когато чуя да пееш / таз нова песен хубава, / сърце ми трепка, подскача, / очи ми блесват, заиграват. Ц. Церковски, Съч. II, 94. Веднъж метнах теб очи, / та тя видях / и сръце ми подскочи, / в огън влетях. Й. Груев, Г, 24. // Разш. Само несв. За очи или поглед — движа се, местя се бързо от възбуда, любопитство; играя. Тончовите очи подскачат насам-нататък, като у дявола, когато той прави зефет във воденицата. Л. Каравелов, Съч. II, 84.

4. Извършвам бързо движение или движения нагоре-надолу, обикн. под въздействие на външен тласък. Той удари с десницата си по масата и празната чаша подскочи и се катурна на пода. Ст. Загорчинов, ДП, 353. Печката бе силно запалена. Капакът на тенджерата подскачаше. М. Грубешлиева, ПП, 22. Топлият въздух играе над горещата скара, кестените също подскачат един след друг. Д. Бегунов, ЧОД, 34. Конете бързо препускаха, каруцата дрънчеше, друсаше и аз, .., подскачах и се полюлявах ту на една, ту на друга страна. Й. Йовков, Разк. III, 30. // За превозно средство — извършвам бързо движение или бързи движения нагоре-надолу, обикн. поради рязко намаляване на скоростта или поради неравности по пътя. Колело попадаше на отрязан дънер и тогава колата подскачаше и се стръсваше. Д. Фучеджиев, Р, 147. Конниците дръпнаха поводите и колесницата изкачи нагорнището и се спусна надолу, като подскачаше тежко по пътните камъни и грапавини. Ст. Загорчинов, ДП, 235. Те завиха покрай площада и скоро файтонът започна да подскача по калдъръма на една тясна уличка. А. Гуляшки, МТС, 29. Натиснах рязко спирачките, колата подскочи и спря. // Прен. Само несв. За пръсти, ръце — движа се, местя се нагоре-надолу бързо, живо; играя. — О, вий свирите божествено .. Аз цял се унасям... и като гледам вашите малки пръстенца да подскачат ей тъй по клавишите, иде ми... иде ми... не зная какво да направя. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 362.

5. Прен. Появявам се бързо и за кратко време, мяркам се някъде, като се движа нагоре-надолу. Станка се изправи в цял ръст, .. и втренчи поглед. Изострената глава се заобляше и подскачаше над житата. Показаха се и раменете, а после изведнаж над житата изскочи мъжка снага до кръста и след нея се засивя гръб на крава. Ил. Волен, ДД, 98-99. И ето изведнъж зад чертата на хоризонта се показват много черни фигури, най-напред едни глави, после те подскачат и растат все повече, излизат на хоризонта. Й. Йовков, Разк. II, 234.

6. Прен. За светлина, отблясъци — движа се, местя се, като ту се появявам и изчезвам, ту се увеличавам и намалявам; играя, трептя. В стаята подскачаха отражения на факлите. М. Смилова, ДСВ, 259. Тоя ден слънцето изгря весело и засмяно .. Игрив слънчев лъч беше се проврял под пердето, подскачаше по дръжката на чугунената кана за вода. В. Нешков, Н, 125. От печицата подскачаха по стените и тавана червени езици. Д. Вълев, З, 87. // За букви, текст и под. — изглеждам, възприемам се като че ли се движа и не се различавам добре, обикн. при особено възбудено състояние или умора на този, който гледа; играя. Опитвам се да чета, но буквите подскачат пред очите ми. подскача се, подскочи се безл. от подскачам в 1-3 знач. Казвало се е "Куцо хору", защото и то се е играло с левия крак напред, с който се е подскачало и накуцвало малко. РН, 1911, кн. 5, 148.