ПОДСКА̀ЧАНЕ

ПОДСКА̀ЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подскачам. Дядо Ламби едва стигна другия край на въжето и почна да скача и да удря с коляно снопа. — А сега! Хоп! Ха! — викаше Яцо на всяко негово подскачане. И. Петров, НЛ, 257. А в туй време от летището, отвъд телената ограда, излитаха аеропланите, рееха се из простора, приземяваха се — някои гладко, плавно, а други — неудачно, с подскачания като щъркели. П. Бобев, К, 88. Почти през всяка минута тия пръти [за бъркане на мамалига] се изстъргват с пръсти, сладко се облизват тия пръсти и... хи-хи-хи — възклицания и подскачания от възторг. Д. Калфов, ПЮН, 133.

Списък на думите по буква