ПОДСКОКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСКО̀КВАМ, ‑аш, несв; подско̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Подскачам един път, изведнъж. Раксин подскокна от мястото си, макар че не беше неочаквано това, което чу. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 115. И веднага след това из гъстака изскокна друг мъж .. Янко едва не подскокна от мястото си. Добре ли видя? Ем. Коралов, ДП, 6. — Сега, сега! Сгрях се вече! — избъбра младоженецът, догони каруцата, подскокна и се намести до невестата. Н. Кирилов, ПД, 104. // Разш. Разг. Подскачам. По зъбестото лице на Ягага се изписа особено задоволство и той подскокна три пъти в знак на благодарност. Елин Пелин, ЯБЛ, 73. Како билбил ми пейеше, / како сърна подскокваше. Нар. пес., СбНУ ХI, 19.