ПОДСЛА̀ДА

ПОДСЛА̀ДА ж. Рядко. Поет. Нещо, което подслажда, придава сладък вкус. А отзаде на гърба му / е увиснала торба му, / пълна с вещи за потреба / .. / Гозби простички и здрави / без подслади, без приправи. Ив. Вазов, В, 5. Обр. Неговата младост са кърмили хубави блянове и те са вливали капка подслада в горчилото на живота на тоя ученик. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 190. Каймакаминът Хашим ефенди .. току се върти .. към нас, за да отбие някоя острота или да приеме подсладата на някой готов комплимент, каквито в турския език са толкова много. П. Росен, ВПШ, 51.

Списък на думите по буква