ПОДСЛУ̀ШВАМ

ПОДСЛУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; подслу̀шам, ‑аш, св., прех. Слушам чужд разговор тайно, скрито, без да ме забележат. — Виждаш ли тая пачка двайсетолевки? Твоя е, само иди, седни на другата маса и подслушай какво си говорят ония там двамата. М. Грубешлиева, ПП, 109. Един ден бе подслушала разговора между Костадин и Райна. Костадин разпитваше сестра си дали през негово отсъствие не е идвал вкъщи Тодор Миряна. Ем. Станев, ИК I и II, 432. Реших всяка нощ да слизам в тайния ход, до зида на тъмницата им, и да подслушвам какво си говорят. А. Дончев, ВР, 244-245. Излязоха из селото да търсят изгубените ни другари и да подслушат: не са ли говори нещо за нашето идвание. З. Стоянов, ЗБВ I, 201. подслушвам се, подслушам се страд. И като се надявах, че международните разговори не се подслушват от любопитни телефонистки, започнах с: "Не ми ли изневеряваш, миличка?". Г. Крумов, Т, 69. Младите са един до друг в градината и си шепнат потихом — и си шепнат мили думи. Светотатство е да се подслушват такива думи. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 69. подслушва се, подслуша се безл. Не е хубаво да се подслушва.

Списък на думите по буква