ПОДСЛУШВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЛУШВА̀Ч м. Човек, който подслушва. Квартирата на Фобур Монмартър, .., се оказва полутъмно, но уютно апартаментче, добре обзаведено с всичко необходимо, включително .. и с подслушвателна апаратура. Последното в момента е за мене без значение, стига подслушвачът да не бъде Димов. Б. Райнов, ГН, 136-137. Приятелите станаха. Стамо стъпи на пясъка тъкмо върху гърдите на подслушвача. Паскал едва се удържа да не извика. И без това усещаше, че се задушава под напечената от слънцето шапка. Но изтрая. Защото чу това, което му трябваше. П. Бобев, ГЮМ, 90. В купето бяха само двамата, но Боев разказваше това тихо, сякаш се страхуваше от подслушвачи. Х. Русев, ПЗ, 19.