ПОДСМИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДСМИВ м. Остар. и диал. Обикн. с предл. на, с. Присмех, подбив; подсмех. "Ей, Куньо (така му казваше тя на подсмив), Николина те чака на чешмата" .. А Кънчу капе яд на сърцето от тия думи и така се усилва ненавистта му против тая неверница Николина. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 251. В овлажнелия [на младоженеца] поглед замъждуква светлика на потайна жалба и той мята взор към другари, които го изпращат с подсмив на уста: — Ще разбереш, ще разбереш — млади години се не стигат. П. Тодоров, И II, 7. Могъщия цар пребледня като смин / и с пръст към границата южна / посочи със закана и подсмив горчив / и нещо невнятно пошушна. П. П. Славейков, Мис., 1895, кн. 4, 418.

◊ Вземам (взимам) / взема (земам / зема) на подсмив някого. Остар. и диал. Подигравам обикн. често някого, присмивам се на някого. Тъй [политическите мъже] зимат на подсмив всичките въстаници, от които всеки един тегли по на една страна. Дун., 1876, бр. 1110, 2.