ПОДСМЍВКА

ПОДСМЍВКА ж. Остар. 1. Лека, едва забележима, обикн. иронична усмивка, подсмихване. Първийт от земледелците размени една странна подсмивка с жена си, а сетне отговори, че не знаяше нищо и че това не е негова работа. М. Балабанов, ДБ (превод), 117. — А къде ви е учителят, деца? — попитах ги. — Нашият учител тряба сега да е в трончето [затвора], ми отговори едното с една недетинска подсмивка. Ил. Блъсков, КУ, 51. Непостижимото му красноречие, смесено с една весела подсмивка, беше му първото оръдие. К. Шапкарев, МЖБМ, 13.

2. Подигравка. Апостолите, .., считаха добро име по-драгоценно от злато и следователно не бе лесно за тях да вършат онова, което щеше да ги изложи на презрението, подсмивките и гонението на съотечествениците им. ИЗ 1877, 382.

Списък на думите по буква