ПОДСМЍХВАМ

ПОДСМЍХВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подсмѝхна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. 1. Подсмивам се (в 1 знач.). Борчо само се подсмихваше и не отговаряше. Имаше защо да се подсмихва той. Н. Тихолов, ДКД, 45. Подсмихна се в себе си Рале и загледа пак из прозореца клюмналите под снега дълги стрехи. П. Тодоров, И I, 116. — Море, ябълки! — подсмихва се хазаинът и отново налива чашите ни. — Пукната ябълка нямаше тая година. Нали видите, че се чудим какво да ви правим. К. Грозев, ЕГ, 28. Хаджията прави опит да се подсмихне, а за началника това нахалство надхвърля всякакви граници. В. Жеков, ТП, 86.

2. Диал. Усмихвам се. А жена му, тя като научена да търпи, още като и познаваше мъжовия си безчовечен нрав, .., подсмихна му са, залови го със сладко, .., и тъй сполучи да укроти и угаси зверската му ярост. Ил. Блъсков, ПБ I, 86.

Списък на думите по буква