ПОДСМЪ̀РКВАМ

ПОДСМЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; подсмръ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Подсмърчам (в 1 знач.) веднъж или изведнъж. Зарафина подсмърква, лизва длан и натисва лимбата на челото си. Д. Немиров, Б, 21. — Боже мой, колко мъка по тая земя! — обажда се Цоню от вход "Б" и подсмърква с възморавия си, подпухнал .. нос. Г. Друмев, УКР, 6. В очите ѝ бликнаха сълзи. Тя подсмръкна и извърна глава. А. Гуляшки, СВ, 346.

Списък на думите по буква