ПОДСЪРДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЪ̀РДВАМ, ‑аш, несв.; подсъ̀рдя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. 1. Сърдя, разсърдвам, ядосвам малко. Премяташе през ума си да презира съдниците, да ги предизвиква, да ги подсърди. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 14.

2. Усложнявам, засилвам (болест, рана); подлютявам, подлютвам. Човек е наклонен да иска най-много от онова, което му вреди. В най-голямата жега например, той би пил колкото се може повече от най-студената вода,.., в болестите си най-често би искал да има от онова, което ще ги подсърди. Хр. Белчев, Избр. съч., 88. подсърдвам се, подсърдя се страд.

ПОДСЪ̀РДВАМ СЕ несв.; подсъ̀рдя се св., непрех. Остар. и диал. 1. Сърдя се, разсърдвам се, ядосвам се; разгневявам се, разлютявам се, налютявам се, подлютявам се, подлютвам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Само несв. Сърдя се, разсърдвам се малко от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ).

3. За болест, рана — усложнявам се; подлютявам се, подлютвам се. — Ами ако е тежката болест, заведете я на доктор .. — Тази болест, тя си иде така, от само себе си, и така си отива... Само да не се подсърди някак... Г. Караславов, Избр. съч. II, 129. Дотук добре, но раната на Насо се подсърдила; не стига туй, ами дето газили зимната вода на Стара речка, Насо хванал настинка. К. Георгиев, ВНП 84.