ПОДСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подсѐя, ‑ѐеш, мин. св. подся̀х, прич. мин. св. деят. подся̀л, ‑а, ‑о, мн. подсѐли, прич. мин. страд. подся̀н, ‑а, ‑о, мн. подсѐни, подсѐян и подся̀т, ‑а, ‑о, мн. подсѐти, св., прех. Диал. 1. Пресявам, отсявам. Вън в двора Марко подсяваше жито за воденицата. Г. Райчев, ЗК, 238. Димкина мама жито подсява. Нар. пес., СбВСт, 230. Яз съм я [робинята] накарал жито да подсева, / пушак да я бие, дано почърнее, / тя не почърнява, нито погрознява. Нар. пес., СбВСт, 75.

2. Посявам, засявам (Н. Геров, РБЯ).