ПО̀ДТИП

ПО̀ДТИП, мн. ‑ове, след числ. ‑а, м. Книж. Част от тип като негова разновид‑

ност, обособена по някакви общи признаци на обектите в нея. В зависимост от условията на почвообразуване почвите се различават съществено едни от други. Затова те се групират според техните най-важни свойства на типове, подтипове, видове и т.н. Осн. сел. стоп. VIII кл, 17. В типа на хордовите животни .. различаваме подтип безчерепни и подтип черепни. Зоол. VII кл, 67. Вероятно е този етиологически човек да е бил арменоид, причисляван към един от трите праисторически подтипа. ВН, 1960, бр. 2907, 4. Към сивоземите се отнасят следните подтипове: малкокарбонатни, светли; типични. П. Боянов, П, 359.

Списък на думите по буква