ПОДУ̀МВАМ

ПОДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; поду̀мам, ‑аш, св., прех. и непрех. Остар. и диал. 1. Говоря, казвам, приказвам, думам малко, кратко време или от време на време; поприказвам, поговорвам, похортувам, погълчавам. Стигна Панчо и ергенин за женене. — Иска вече и момиче да му се огледва — зеха да подумват роднините на майка му. Т. Влайков, Съч. II, 93. Да си усладиш душата, да си подумаш, .. — разправяше ми дядо Дим. Цеков.. "Да си подумаш" — това беше .. споделянето в разговори — "приказки" — на радости и неволите. Ив. Хаджийски, БДНН 125. Неделча да си извардя, / да хвана, да го допипам, / кат вуйчо да го посъдя, / роднински да му подумам, / душмански да го помъча. Ц. Церковски, Съч. II, 211.

2. Казвам, продумвам. Кой си мислеше, че този лекомислен женкеря ще се реши на дуел? — подума графът ниско на Жиркова. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 65. — Ами ти като викаше .., че от Пърлиовци ти са подумвале, какво? Т. Влайков, Съч. II, 15. На батя ти Любена — що му подумвахме лани с баща ти! П. Тодоров, Събр. пр II, 258. — Сега послушайте, добри хора, що ще ви подумам аз. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 337. — Рашке ле, конахчийке ле! / Пет годин у вас дохождам, / .. / с уста ти не сам подумал. Нар. пес., СбНУ ХIV, 42. Нар.-поет. Дума подумвам. Гергана дума подума: / — на живот си ми господар, / но на волята не ми си. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 942.

3. Помислям. Най-после Иванчо подума и каза. П. Р. Славейков, ИМ, 20. Умилени от положението ми, някои из селяните приеха да подумат нещо за доброто ми. Г, 1863, бр. 8, 63. подумвам се, подумам се страд. Днес турците са още повече наежени против българите. Дума не може да им са подума, не може да ги погледне човек. СПл, 1876, бр. 23, 91. подумвам си, подумам си възвр. и взаим. от подумвам в 1 и 2 знач. — Мотив за един карикатурист, нищо повече — подума си той и отмина. Ив. Вазов, Съч. X, 5. — Рекохме да дойдем при тебе, учителке, с тебе да си подумаме. Д. Талев, И, 368. И не си веке и подумват напокон, не се и погледват, че да не са брате. Т. Влайков, БСК II, 180. подумва се, подума се безл.

ПОДУ̀МВАМ СЕ несв.; поду̀мам се св., непрех. Остар. и диал. Замислям се, позамислям се. Тога йе рекле:".. избери си ти кого [от затворниците] сакаш, да ти го пушчиме." Тога та си се подумала мало и им рекла. СбНУ ХХIХ, 198. — Яз можем, водени‑

чарко, да те сторим царев зет — му рекла Лиса. — Саде ти али сакаш, кажи ми .. Се подумал воденичарот и си рекол со умот. Нар. прик., СбНУ V, 192. — Стори го [юнака] зет, дай му йа керка ти, зашчо той йа куртулиса от смърт. И царот, без да се подумай, им рече. Нар. прик., СбНУ ХVI и ХVII, 323.

Списък на думите по буква