ПОДУ̀НАВКА ж. Остар. и диал. Дунавка. Бяла Вено, бяла подунавке, / наречи се на Дунав на вода, / ка ти дада зимен зелен венец! Нар. пес., СбКЦ, 150. Вели дружки потихо говорят: / Бяла Вело, бяла подунавко, / че питаме нечто да ни кажеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 106.