ПОДУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДУ̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подуя като прил. 1. Който е с ненормално закръглена, издадена нагоре или напред повърхност в резултат на заболяване, физическо натоварване, удар, вълнение, плач, напрежение и др.; издут, изпъкнал. Болката се съсредоточаваше главно в коляното, което бе подуто и натежало. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 34. Сийка работи в кравефермата и ръцете ѝ са вечно подути и червени. В. Пламенов, ПА, 106. Гюлфие се скри в стаята си .. Подута беше от плач и очите ѝ светеха от ярост. А. Дончев, ВР, 251. Дядо Иван каза, че добичето изглежда да е подуто и затуй не ще е зле да му се даде малко английска сол. Й. Йовков, ВАХ, 204. Организмът започва бавно да се самоотравя. Признаците са подут корем, .. неприятен дъх, качване на килограми. СТ, 2003, бр. 17, 5.

2. Който има увеличен обем, закръглена, изпъкнала форма поради това, че е изпълнен с нещо (някакви материали, предмети, въздух и др.); надут, издут. Дръпна [Матеев] подутата си адвокатска папка, постави в нея няколко книги и листа и излезе на вестибюла. Д. Калфов, Избр. разк., 350. — Мигар па веднага ще тръгнат? — каза майка му, която с подути бузи духаше да разпали огъня. Сп. Кралевски, ВО, 116. Стори ми се, че ъгълът откъм стената, току до възглавниците, е подут малко повече от другите ъгли. Под дюшека имаше цял куп от вестника на тесните социалисти. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 148. На мястото, дето ще се образуват израстъците на рогата, челната кост започва да се издува .. по-късно .. на подутите челни кости се показват две малки, едва напипващи се издутинки. П. Петков, Сп, 45. // Стесн. Рядко. За хляб или друго тестено произведение — бухнал; надут. Дядо Костадин с радост следеше как изчезваха румените и подути самуни. — Ядат хората, та ушите им пукат! К. Петканов, Св, 124.

3. Разг. За лице, бузи, тяло на човек и под. — който е пълен, закръглен; заоблен, надут, издут. Патев беше висок, едър момък ..,

с пълно, подуто, бледо лице. Ив. Вазов, Съч. XXIX, 92. Тя е стройна и слабичка. Върху чистото ѝ лице светят две големи очи. Черните им гледци горят като трескави зад подутите клепачи с дълги и меки ресници. С. Северняк, ИРЕ, 140.

4. Като същ. подуто ср. Диал. Подутина.