ПОДУЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДУ̀ЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подучвам и от подучвам се. Нови разследвания той не прави и остана глух и непреклонен на всички подучвания от страна на кмета. Й. Йовков, Ж 1945, 245. Виждаха [баща му и учителят] колебанията на Коця и ги отдаваха на подучване отвън: Коце се събираше със завърнали се от странство студенти. А. Страшимиров, А, 95.