ПОДУЧИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДУЧИТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, зват. ‑ю, м. В миналото — лице на длъжност помощник на учител; подидаскал. Изпосле работата на учителя попорасте в главното училище .. и това го накара да си хване за .. подучител някое момче .., за да му учи многото ученици у взаимоучителното училище. Хр. Данов, Лет., 1869, 162-163. Неприятните сцени да са влачат учителите по конака и да са запират, .. Зъблю, някой си подучител, бил на това сега причината. Г, 1863, бр. 2, 14.