ПОДУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; подуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Подушвам, надушвам1. В Панагюрище, като изключим Даут Онбаши, всички останали .. знаяха ако не навярно, то по слух поне, че в селото има апостоли .. и той подушаваше нещо, усещаше .., че не мирише на добро. З. Стоянов, ЗБВ I, 388-389. Ихнемвонът му е [на крокодила] най-големия враг, той е като котар и ходи да подушaва яйцата му и ги яде. П. Берон, БРП, 107. подушавам се, подуша се страд. и взаим.