ПОДУ̀ШВАНЕ

ПОДУ̀ШВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от подушвам и от подушвам се. Апостолът, смел и находчив, е винаги там, дето всички смятат, че се излага на смъртна опасност .. И напук на всички подушвания и примамки е там, дето никой не допуска. П. Мирчев, К, 21.

2. Остар. Обоняние. Сяко от тях [сетивата] си има особено име; тъй напр. чувството на очите са казва зрение или гледане .., на носа — обоняние или подушване. Т. Шишков, ПХ (превод), 6.

Списък на думите по буква