ПОДХВЪРЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДХВЪ̀РЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подхвърля като прил. Който е оставен някъде от някого анонимно, тайно, с цел да бъде намерен, обикн. от точно определено лице. На другия ден майката намери подхвърлено писмо. Шура най-сериозно заплашваше: ако тати ще иска да я върне със стражари, ще се убие. Г. Стаматов, Разк. II, 51. Пред желязна заключена врата стои подхвърлен букет от свежи цветя. Кога ще излезе прекрасната девойка да го вземе? Елин Пелин, Съч. V, 38-39. Подхвърлен портфейл. Подхвърлен паспорт. Подхвърлени документи. // За дете — който е изоставен като пеленаче от родителите си и е оставен тайно някъде така, че да бъде намерен от някого. А пък аз не знам нищо нито за майка си, нито за баща си — подхвърлено дете съм. О. Василев, ЖБ, 142. Чу той [Мустафата] изведнъж, че ничиите парцали скимтяха. .. тогава чу всички циганки да му казват, че това е момче, и .. досега те са вземали само подхвърлени момичета, а подхвърлените момчета са оставяли, щото момчетата не се продават. Й. Радичков, ВН, 152. Освен Драган и Милен, кърмеше и една малка Домна, подхвърлена една вечер в подуенския трамвай, прибрана от милицията и влязла в яслите същата сутрин, когато се яви и Домна с двата си сина. Б. Болгар, Б, 104. Някой ми оставил още едно дете. Брей, хора, чие е това дете, бе? .. То е подхвърлено, може да е гладно. Елин Пелин, Съч. I, 187.