ПОДХЛЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДХЛЪ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; подхлъ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подхлъ̀знат, св., прех. 1. Прех. и (рядко) непрех. Рядко. Ставам причина някой да загуби равновесие или нещо да се отклони, наклони при движението си, обикн. на хлъзгаво място. Снегът си прави шеги с него: подхлъзва го, поваля го встрани, лепне по подметките му и го дърпа назад. Бл. Димитрова, Лав., 44. Нападалата и изгнила ланска шума подхлъзваше, та на много места Методи трябваше да помага на спътниците си. А. Гуляшки, ДМС, 224. Внимавай да не ме подхлъзнеш, че едва вървя.
2. Хлъзвам по някаква гладка или хлъзгава повърхност. Подхлъзнах крака си по мокрия под и го навехнах. △ Подхлъзвам шайбата към съседния играч.
3. Прен. Разг. Излъгвам, измамвам; изигравам, премятам1, мятам1, метвам, изпързалвам. Па и хората му са по-хитри. Дали не щат да го подхлъзнат? Т. Влайков, Съч. III, 299. И как те, беглеците .. се полъгаха по благите приказки на един адвокат шарлатанин? Как не им хрумна, че той ги залъгва, за да ги подхлъзне? Г. Караславов, ОХ II, 265. Опасно е, двама словени, и то християни в двореца на българските ханове. Не ме ли подхлъзваш, Бори? — запита .. Пресиян и не изпускаше от погледа си очите на Бори. Й. Вълчев, СКН, 218. Живяла някога една стара коза, която пък на времето си била яре от още по-стара коза. .. И твърде мъчно било някой да подхлъзне и преметне тази стара премъдра коза. П. Незнакомов, АБМ, 45.
4. Прен. Разг. С предл. към. Тласкам, подбуждам, подтиквам към нещо лошо, нежелано. Кръстанов. — А нима сърцето ви трепна тогава? Нина. — Трепна неразумно... И това бе много опасно, защото можеше да ме подхлъзне към унижения и компромиси. Д. Димов, ЖСМ, 12-13. подхлъзвам се, подхлъзна се страд. подхлъзвам си, подхлъзна си взаим. от подхлъзвам във 2 знач. Подхлъзваме си една плочка и играем с нея.
ПОДХЛЪ̀ЗВАМ СЕ несв.; подхлъ̀зна се св., непрех. 1. Изгубвам равновесие, устойчивост, наклонявам се или се отклонявам, обикн. при движение на хлъзгаво място; плъзвам се, хлъзвам се. Слезе уверено по стълбите, които винаги тънеха в полу‑
мрак, а на най-долното стъпало се подхлъзна и едва се задържа за разклатеното перило. Е. Манов, БГ, 31. Воловете се подхлъзваха по заледеното шосе и падаха, безсилни да се дигнат. Г. Караславов, Избр. съч. X, 58. Три шейни запрели всред затрупания път; четвъртата се бе подхлъзнала по надолнището, а с нея и двата бивола, сега побелели от снега. Ст. Дичев, ЗС II, 232. Никой не се е качвал на Амбарица. По нейната лъзгава и страшно наведена стръмнина шемет хваща, кракът се подхлъзва над пропастта. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 9. // Преставам да стоя здраво, изгубвам устойчивост и променям положението си, премествам се под действието на външна сила; хлъзвам се, плъзвам се. Като се пресягаше, сенарската ритла се подхлъзна, застана само на един крак, Суса Тинина отгоре изпищя. Й. Радичков, СК, 156. Той с мъка и бавно, почти пълзешката се катереше из камънаците, които често се подхлъзваха изпод краката му и шумно политаха към реката. П. Михайлов, МП, 109.
2. Прен. Разг. Увличам се, пристрастявам се към нещо пагубно, отдавам се на нещо лошо, обикн. на неморален, порочен живот, на някаква страст и под., което има отрицателни последици за съдбата ми. За да се търгува наздраво, трябваше .. да се иде в града. А градът му [на Юрталана] се виждаше много сложен,.. и коварен. Ще се подхлъзне там, ще пропадне и след това наникъде. Г. Караславов, С, 97. — А как изглеждаше тя?.. — Тази, която ви намери детелината. — О, наистина очарователна! — отвърна .. той. Мария замълча, ето как хората се подхлъзват. П. Вежинов, НБК, 321. Христофоров. И ако аз, в някоя минута на лекомислие,.., се подхлъзна — какво ще стане с мене, с тебе, с двама ни! П. К. Яворов, Съч. III, 97. Докато е жив [Васил], няма да си прости, задето се е подхлъзнал. Понякога човек греши не от злина, а от слабост пред мъката. К. Петканов, ДЧ, 416. // Увличам се по нещо и му се отдавам, пристрастявам се към нещо. Той полека-лека се подхлъзна в политиката и сега вече е втънал до уши в нея. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 361. Падна [Коларов] безизходно в униние и се подхлъзна в неизлечимата мания на преследванието. С, 1894, бр. 1475, 4.
◊ Подхлъзвам / подхлъзна на динена кора някого. Разг.; Подхлъзвам / подхлъзна под (върху) динява кора някого. Остар. и диал. Хитро измамвам, изигравам някого, като обикн. му попречвам да осъществи нещо. Тя [Ружица] знае кого да покани, кого да залъже и да подхлъзне на динена кора. Св. Минков, РТК, 125. Стана ясно, че загубата е само в инатлъка на Русена, че понякога можел да подхлъзне на динена кора цялата управа. М. Кюркчиев, ВВ, 102. Той се хили сладко и го гледа с черните си очи .. Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора .. Пази се, Саро! Ив. Вазов, Съч. XX, 168. Подхлъзвам / подхлъзна по наклонена<та> плоскост (нанадолнището, надолнището) някого. Тласкам някого към неморално, невъздържано, безнравствено поведение или живот. — С жена, откакто съм се оженил, не съм имал работа и затова тази парясница Ленчето успя да ме подхлъзне по наклонената плоскост. Тарас, СГ, 70. Отнесе [инженерчето] въпроса по-нагоре,.., като влачеше и други маси след себе си,.. Като не успяха да надделеят .., междувременно ми подхвърлиха една жена с намерение да ме опетнят битово, като ме подхлъзнат по нанадолнището. К. Калчев, СР, 91-92.