ПОДХЪЛМИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДХЪ̀ЛМИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Рядко. Място, местност, район, разположен непосредствено до хълм, близо до хълм. Изведнъж един бисерничанин, зареял поглед накъм левия край на скалистото подхълмие, подвикна: — Я, какви са пък тия?.. От двете страни на подхълмието изскочиха по десетина човека. Д. Ангелов, ЖС, 316.

2. Анат. Част от междинния мозък, разположена под таламуса (зрителните хълмове), която чрез многобройните си нервни пътища е висш център за регулиране на вегетативните функции на организма, обмяната на веществата, кръвното налягане, дишането, съня и мн. др.; хипоталамус. Тази част от главния мозък [междинният мозък] се разполага във вътрешността непосредствено под мазолестото тяло. Изградена е от двата зрителни хълма.. и от подхълмието. А. Гюровски, АЧ, 335. Междинният мозък е съставен от сиви ядра, наречени зрителни хълмове, и подхълмие. Анат. VIII кл, 139.