ПОДЧИНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЧИНЀНИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. 1. Положение, състояние на подчинен. Василевсът искаше да бъдат те [поданиците] търпеливи и правеше,.., каквото.. го подучваше умът му, за да ги държи в подчинение. Д. Талев, С II, 93. Той е отхвърлил подчинението си към султана и се е затворил с помагачите си в една от султановите крепости. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 616. Би трябвало да усети в себе си отвързването от всички досегашни задължения и страхо‑

ве, подчинения и зависимости. Д. Добревски, БИ, 14. Георги Тертер пак гледаше царица Мария.. в този поглед имаше.. смирено послушание и безропотно подчинение. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 43.

2. С предл. на. Подчиняване. Минаха един-два часа и всяка предварителна програма се забрави, изчезна и това подчинение на чуждото ръководство, което обикновено се явява при всяка не случайна среща. Й. Йовков, Разк. I, 198. Нима можеше да има нещо по-важно по време на боя от безусловното подчинение на заповедите, и то без всякаква забава. М. Гръбчева, ВИН, 325. Много пунктове от правилата за прилаганието на таксата се нарушават съзнателно.. С подчинението на новосъздаденото положение не изчезна и надеждата за възстановлението на стария ред. Пряп., 1903, бр. 87, 1. Дългът се проявява в дисциплината.. Тя изисква подчинение на определен ред. Мор. пр VIII кл, 19.

3. Грам. Синтактично отношение на неравноправност между елементите на словосъчетание или между прости изречения в състава на сложно, отношение, при което едната от съставките е главна, основна, а другата — зависима, подчинена, поясняваща; субординация. Противоп. съчинение. Сложното съставно изречение се гради върху принципа на субординацията (подчинението). ГСБКЕ, III (1), 289. Трябва да поставим в отделна група и ония сложни изречения, в които основните синтактични отношения — съчинение и подчинение — се изразяват без помощта на съюзи. Такива изречения се наричат безсъюзни сложни изречения. ГСБКЕ, III(1), 289.