ПОДЧИНИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЧИНЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Грам. Който свързва думи или изречения чрез отношение на подчинение (в 3 знач.). Подчинителната връзка в сложното съставно изречение се изразява с подчинителни съюзи и със съюзни думи. П. Пашов, ПБГ, 339. Допълнителното изречение се свързва с главното с подчинителен съюз. Л. Андрейчин и др., БГ, 277. // В който има отношение на синтактично подчинение. За синтаксиса по-важни са подчинителните словосъчетания, при които съставящите ги думи не са равноправни: едната е главна,.., а другата е зависима, подчинена, поясняваща. П. Пашов, ПБГ, 197. Свободните словосъчетания.. биват съчинителни и подчинителни, т.е. могат да се изразяват съчинителни или подчинителни отношения. ГСБКЕ, III(1), 29.

2. Остар. Повелителен; заповеднически, заповеден. За да даде една вероятност на тази басня, той изпрати до Сената посланиците от Децебала с едно подчинително писмо, писано уж от страната на този владетел. Т. Шишков, ИБН, 43-44.

◊ Подчинително наклонение. Грам. Според някои теории, концепции — модална глаголна категория, изразявана в българския език описателно и представяща най-често действие, което е зависимо, подчинено на друго действие. За конюнктива в съвременния български език, разбиран по-строго като подчинително наклонение,.., има противоречиви мнения. С. Георгиев, БМ, 341. Въпросът за съществуването на конюнктив (подчинително наклонение) в българския език е поставен много рано в българската граматическа литература. П. Пашов и др., ПМ, 377. Подчинителното наклонение, като изражава действие или состояние, подчинено на друго действие, бива почти всякога придружено от частици: ако, да.. и др., които го связват с главното. Ст. Радулов, НГ, 69.