ПОДЧИНЯ̀ВАМ

ПОДЧИНЯ̀ВАМ, ‑aш, несв.; подчиня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя подвластен, поко̀рен на волята, изискванията си някого или нещо. Той [Карол I], още с идването си в страната, е съумял да подчини буржоазията така, че да го остави свободно да бърка в държавната хазна. Г. Белев, КР, 98. В съчет. с предл. на, същ. воля и възвр. местоим. Тоя Огнянов сега ставаше за него по-загадъчна личност, която го опленяваше и подчиняваше на волята си. Ив. Вазов, Съч. XXIII. 53. Да потекат реките в обратна посока.. само в приказките за безстрашни юнаци, които подчинявали на своята воля природата. К, 1963, кн. 1, 7. // Правя подвластен, поставям в зависимост от някого или от нещо. То [лицето на Борис] беше просто лице на човек, който притежаваше някаква сила,.., някаква стоманена воля, която обхващаше другите и ги подчиняваше веднага на себе си. Д. Димов, Т, 50. Съвсем малко спомени живееха в паметта на Чолака,.. Сега един от тях изплува в съзнанието му, завладя го, подчини

цялото му същество. Ст. Марков, ДБ, 507. Имаше [Динко] права руса коса,.., а в зелените му очи светеше някаква острота, която подчиняваше веднага и би се харесала на всяка жена. Д. Димов, Т, 302. С благите си чувства [жената] .. разпръсва оная очарователна прелест, която смегчава и най-твърдите сърца и си ги лесно подчинява. Ч, 1871, бр. 20, 628.

2. Прех. и непрех. В съчет. с предл. на и др. същ. Поставям поведението, чувствата си и под. под зависимостта, контрола на нещо или на някого, означени от съществителното и действам съобразно с него. Той [Груев] бе приел в сърцето си.., страшния закон на борбата и се стремеше да подчини и бе подчинил на него всичко в себе си и всичко вън от себе си. Д. Талев, И, 486. Няма актьор.., който..при случаи на голямо постижение да не е подчинявал цялото си вдъхновение на контрола на съзнанието. Ст. Грудев, АБ, 162. Искаш ли да ся наслаждаваш.., със здраво тяло и с енергичен дух.., труди ся най-напред да подчиниш апетитите на разума си. Ч, 1871, бр. 21, 670.

3. Поставям, обикн. народ, държава и под., под своя власт и ръководство; покорявам, завладявам, завземам, превземам, поробвам, заробвам. Турските войски няколко пъти обсаждали Видин, но не успели да сломят неговата сила и да го [Пазавантоглу] подчинят. Б. Пенев, НБВ, 37. Той [Наполеон] желал да остане наследствен владетел на Франция и да подчини цяла Европа. ВИ, 182. // Рядко. Поставям народ, население и др. под властта на някого. Тойзи попец подчини махлата си на владиката, когато другите махали енергически ся държат да не припознават грък владика. Г, 1863, бр. 4, 30. Остар. В съчет. с предл. под и същ. като власт, иго и под. Еднички ромеи не зачитаха царя на българите.. Та се бе заканил отколе цар Симеон да сплаши ромеи и да ги подчини под българско иго. Н. Райнов, ВДБ, 58. Турците,.., разбили отделните сили и цяла България си подчинили под властта в 1396 л. ВИ, 124. подчинявам се, подчиня се страд. Необходимо условие за силна воля е умението "да се подчиняват страстите на разсъдъка". Псих. Х кл, 147. Божий промисъл допусна, за да ся победи и подчини един такъв многочислен народ от няколко чужденци. П. Кисимов, ОА II (превод), 102.

ПОДЧИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; подчиня̀ се св., непрех. 1. Изпълнявам нечия заповед, нареждане, желание; покорявам се. — Слушай — хвана ме Електриката за ръката. — Сядай тука! Подчиних се веднага и седнах. Д. Калфов, КР, 73. Минка разбра, че агата е ядосан. Тя.. от опит беше се научила, че най-добре е в такива случаи да си мълчи и да се подчинява. Й. Йовков, ЖС, 19. — Ела, Мечо, тук! — .. Този път кучето се подчини, изтича и легна в краката на стопанина си. Д. Фучеджиев, Р, 262. Съдбата беше наложила пръста си над мене и на всички ни, и трябваше да се подчиним и да оставим да ни изведе където иска. К. Величков, ПССъч. I, 22. Ученикът е под бащинската дисциплина на майстора; при отсъствието на последния той е длъжен да се подчинява на калфата, който го замества. Хр. Даалиев, ТИА, 124. // В съчет. с предл. на, същ. воля. Изпълнявам нечия воля, изисквания. Нека се смирим и подчиним на божията воля. Ив. Вазов, Съч. XIV, 70. Той чувствуваше готовността на офицерите да се подчиняват на волята му. Д. Вълев, З, 245.

2. Прен. За част от тяло, уред, устройство — поддавам се на контрол, управление; покорявам се. Тя [Мария].. преживяваше истинския Шопен и знаеше как да го предаде, но не можеше, защото пръстите ѝ не се подчиняваха, защото рефлексите им бяха поразени от страшната и напредваща болест. Д. Димов, Т, 88. Моите очи не ми се подчиняваха, все по-често поглеждах към Влад. Бл. Димитрова, ПКС, 157. Без да вдига очи от мерника, той въртеше ловко двата механизъма. Оръдието му се подчиняваше с чудна точност. П. Вежинов, ВР, 74.

3. В съчет. с предл. на и същ. Съобразявам се с нещо, действам, постъпвам в съответствие с нещо, означено от съществителното; покорявам се. Ние не забелязахме никого от гостите да пие вино или пиво — пред всякого имаше само чаша с ледена вода. И ние се подчинихме на обичая, ядохме.. безсолни меса.. и ги поливахме с гнила ледена водица. Ал. Константинов, БПр, 42. Трябва да забележа, че аз няма да се подчиня на никакви сантиментални съображения. К. Христов, ЧБ, 3. Ние сме без воля, подчиняваме се на думите му. Л. Стоянов, Х, 84. Възпитаниците.. изплащат иждивената сума при възпитанието им. При голямата жадност за учение,.., всякой охотно ся подчинява на тези условия. П. Р. Славейков, ГУ, 67.

4. В съчет. с предл. на и същ. В зависимост или в съответствие съм с нещо, означено от съществителното (схема, правило, изискване). Тази смесица от звукове не се подчиняваше на някаква стройна мелодия — всеки свирач надуваше своя инструмент, както му хрумнеше и се стараеше да заглуши другите. М. Марчевски, ОТ, 90. По-нататъшното разгледвание на делото по иска на третото лице ся подчинява на общите правила. ВП, 42. Роман и повест съставят най-главните видове на епическата поезия и са подчиняват на същите пак условия. Т. Шишков, ТС, 183.

5. Обикн. с предл. на и (остар.) под. Подвластен съм или ставам подвластен, зависим политически, административно и под. от някого или от нещо; покорявам се. Сирийците, халдеите и мелхите не престанаха да се подчиняват на папата, а искат да си запа‑

зят прежний ряд на черковното си управление чрез свои епископи. Лет., 1871, 84-85. Различните иноплеменни,.., народи не видяха добро да ся подчинят на Атиловите синове, както от неволя ся бяха нему подчинили и покорили. Г. Кръстевич, ИБ, 413. В твърде късо време подир кръщението си Борис са отрече от гърците,.. и са обърна към Рим.. Той ся бояше да не изгуби непосредствената си самостоятелност над България, като са подчини под гърците черковно. Р. Каролев, УБЧИ, 10. Това царство в Македония бърже се раздроби на множество малки държавици, които.. бяха принудени да се подчинят под върховната власт на турците. Г. Бенев, БК (превод), 29.

6. Ставам зависим от някакви чувства, състояния и др. Нравствеността ни учи да ся не подчиняваме на удоволствието и на скръбта. Ч, 1871, бр. 19, 583. Изгубва [омъжената жена] приятната си свобода, като ся подчинява на болести, страсти. Ч, 1871, бр. 12, 378.

Списък на думите по буква