ПОДЧИНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЧИНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от подчинявам и от подчинявам се; подчинение. По-успешни били военните действия на римляните по долината на река Дунав. Римските легиони воювали за подчиняването на многобройните тракийски и други сродни с тях племена. Ист. V кл, 137. Само с честна търговска дейност, с подчиняване на частните интереси на общонародните интереси.., патриотичните търговци ще могат да измият позорното петно на миналото. Д. Димов, ДОФБ, 58. Една мъдра.. жена трябва да са опитва.. да предваря лошите последствия от недобрата обхода на своя мъж.. С кротост, чрез своето подчиняване.., рядко са случва да не го възвърне. Ч, 1875, бр. 4, 170.