ПОДЪВКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЪ̀ВКВАМ, ‑аш, несв.; подъ̀вча, ‑еш, мин. св. подъ̀вках, св., прех. Дъвча малко, кратко време. Подавам му хляба, Леко Алексов отчупи, подъвка, подъвка, поогледа фурната и изведнъж се обърна да си върви. Й. Радичков, ББ, 71. Запрашил за село, по пътя срещнал местния поет и му съобщил за откритието си. Тогава и поетът подъвкал кат и.. съчинил поема за "божествения храст с цвета на смарагд". Г. Готев, ПШ, 26-27. — Какво искате? — Да се отнасяте човешки с мен.. Фелдшерът недоволно подъвка,.., може би се уплаши от бледия и трескав вид на Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 360. След залез слънце кафенетата се пълнят с мъже,.., за да изпият чаша чай, да подъвчат кат или послушат монотонните национални песни. П. Цолов, Й, 44. подъвквам се, подъвча се страд.