ПОДЪРДОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЪРДО̀РВАМ, ‑аш, несв.; подърдо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Разг. Неодобр. 1. Дърдоря малко, кратко време; побърборвам, побъбрям. Аз, като учен човек или като български писател, обичам да си подърдора и да позалиша света с врели и с некипели. Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Станините брате доведоха Найденча в града ни,.. аз го помолих.. — Нека поживее.. при мене с моите деца,.. — У вас няма с кого да си поиграе и с кого да си подърдори детенцето. Л. Каравелов, Съч. V, 197.

2. Само несв. Дърдоря малко от време на време, понякога; побърборвам, побъбрям. А бе жена ми подърдорва, но аз не се ядосвам. подърдорвам се, подърдоря се страд. подърдорвам си, подърдоря си взаим. подърдорва се, подърдори се безл.