ПОДЪРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; подъ̀рпам, ‑аш, св., прех. 1. Дърпам малко, кратко време. Ако се закачи [риба] добре — няма къде да отиде. Ще подърпа, ще пошари наляво-надясно и като се поизмори, ще си закротува. Д. Калфов, Избр. разк., 219. Накрай стои лудо-младо, / та водата матна чека, / .. да претече, / оданаде да премине / на вечерно, .., оро, / па до Дона да се хване, / малко оро да порипа, / малко Дона да подърпа. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 29.

2. Диал. Подръпвам. Нона скочи, .. , помилва коня по челото и, както правят селяните, когато конете им са уморени, подърпа му ушите и го потърка по очите. Й. Йовков, ЧКГ, 19. подърпвам се, подърпам се страд.

ПОДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; подъ̀рпам се св., непрех. 1. Дърпам се малко, кратко време. Не мина месец, "изтеглиха" ме в окръжното управление и ме тикнаха в плановия отдел.. Подърпах се, протестирах, но началството прояви характер и останах. Н. Хайтов, ПП, 64. Тъкачев ѝ обясни, че синът се е подърпал малко, но че всичко ще се уреди и заглади. Г. Караславов, ОХ, 257. Малката сестра се подърпа, подърпа, па съгласи и прежени кака си. Г. Краев, АЗ, 29.

2. Диал. Подръпвам се. Исак (показва се, чисти потта от челото си и подслушва). .. Исак (подърпва се). В. Друмев, И, 30.