ПОДЯ̀ДАМ

ПОДЯ̀ДАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); подя̀м, подядѐш, мин. св. подя̀дох, прич. мин. св. деят. подя̀л, пов. подя̀ж, подя̀жте, св., прех. Подяждам. "Какво е туй чудо — мислеше си бедната жена — .. Ние ли сме некадърни, децата ли ни са много, че ни подядат.. Кога и да съм казала на Стойчо да ми даде пари, все няма!" К. Калчев, ЖП, 466. Странни хора,.., нали? Те от планините слизат с 14,000 лири, а в столицата гладуват и подядат гостилничарите. А. Страшимиров, А, 251. Както една река подкопава и руши някой от бреговете си, тъй от години вече сеновчани подядаха земята на чифлика. Й. Йовков, ЧКГ, 40. Каква ти скръб сърце подяда? / Какъв те демон мъчи теб? К. Христов, Избр. ст, 259. подядам се, подям се страд. и взаим.Е, хайдете сега да са съортачим и да купим нещо за ядене и да хапнем.. — .., дядо хаджи, не бива да са подядаме. Ил. Блъсков, ПБ I, 62-63.

ПОДЯ̀ДАМ СЕ несв. (остар. и диал.); подя̀м се св., непрех. Подяждам се.

Подядам / подям хляба (хлебеца, залъка) на някого. Остар. и диал. Ощетявам, ограбвам някого, като му вземам част от прехраната, от насъщния или от средствата за препитание. Решили [крадците] да потулят чувалите [с житото] в мазето на баджанака на С.Г. .. Но не се случило тъй, както си мислели крадците.. — Общия хляб ли ще подядат! Няма да го бъде — .. и тутакси [честният кооператор] отишъл в селсъвета. ЛФ, 1958, бр. 47, 1.

Списък на думите по буква