ПОДЯЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДЯ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; подя̀м, подядѐш, мин. св. подя̀дох, прич. мин. св. деят. подя̀л, пов. подя̀ж, подя̀жте, св., прех. 1. Разг. Ям от храната на някого, като го ощетявам. — Стано, по-малко хляб режи, по-малко манджа ни сипвай! Ние не идваме да ви подяждаме. Д. Вълев, Ж, 56. Хаджията изважда и пресни чушки посред зима. Алчния знае, че ги продават по скъпите магазини.., и му става съвестно, що подяжда човека. В. Жеков, ТП, 59. — Не седмица, ами и месец остани.. Видиш ли ги [чираците и слугите] —.. всинца аз храня:.. Ти ли ще ме подядеш? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. — Това е, не можахме да пипнем от прибраното жито. — Кааак? —.. — Свиленка Клисурачката ни подяде. Кр. Григоров, И, 37. ● Химикалите убиват паразитите по рас‑
тенията, но засягат и плодовете. Индустриализацията улеснява живота ни, но подяжда и част от кислорода ни. М. Яворски, ЕСВ, 166.
2. Прен. Разг. Ощетявам някого, като не му заплащам пълноценно, вземам от това, което му се полага и др. — Работих му, аргатувах му, чистих му.. и кога дойде да ми плаща, подяде ме със сто и петдесет гроша. Г. Караславов, Избр. съч. X, 30. Защо ще ми вземат дюкянчето .. ? Република, казват — та аз да не съм против? .. Ама кому бърка в очи мойта бакалничка? Сам си работя аз, никого не съм подял. Ем. Манов, ДСР, 346. — Че какво? — .. — Аз да не съм крива, че има война! — Крива си, че ми ги [парите] подяде! — .. — Не ми ги даде, кога струваха нещо, а ми ги даваш, когато не струват нищо. Г. Караславов, ОХ II, 401. // Вземам, харча пари, средства, които са чужди и не ми се полагат. Изпрати няколко страшни ругатни по адрес на незнайната вдовица, която не може да има друга цел, освен да му подяжда пенсията. Й. Попов, ЖП, 16. Не бива да се позволява на нито един отрасъл, на нито един окръг или ведомство,.. да живее на гърба на другите,.., да подяжда националния доход. ВН, 1962, бр. 3283, 2.
3. Обикн. за червей — разяждам, прояждам дърво или плод отвътре. Човек е като дърво —.. Сърдчевината и червей ще му подяжда, и хала ще му чупи клонете зиме, ама напролет пък ще се развие. П. Тодоров, И I, 86. Нищо му няма на кооператива. Пуска корени дълбоко като крайдунавски бряст.. — А дали нещо не подяжда тоя крайдунавски бряст? Ц. Лачева, СА, 96. Ако тая почва няма кой да оплодотвори, то това [евангелско] семе кога ще вехне,.., а кога ще пък някой черв да го подяде и навеки да похаби. МС, 1883, кн. 4, 26. Тази година й цъфнала [ябълката], / .. и завързала / едно ми зрънце на върху [върха], / .. / него го червей подеде. СбВСт, 532. // За животно — нагризвам, разрушавам целостта на дърво, растение. — Бяхме я [тополата] оградили с тачки, да не я подяжда козата, а после махнахме тачките. В. Попов, Избр. пр, 62. Тя.., не се отби при свинчето, което вече подяждаше буковите пречници, не погледна цветята в малката градинка. Кр. Григоров, ПЧ, 44.
4. За водна маса, пясък и под. — разрушавам, руша отдолу; подкопавам, подривам, подравям, подронвам. — Толкоз бури минаха,.., толкоз пъти реката приижда и подяжда брега и го мести. В. Попов, Избр. пр, 75. Пясъкът и чакълът подяждаха лъките, хубава земя се разрушаваше и.. Грашев се учуди, че.. не му е направило впечатление колко е погрозняло коритото [на реката]. Д. Фучеджиев, Р, 86. Неуморните вълни връхлитат към брега,.., разбиват се, подяждат брега, сриват горди скали. Г. Томалевски, АН, 153.
5. Прен. Отслабвам2, руша нещо; подкопавам, подронвам. Безсънната нощ беше подяла силите му, които не бяха кой знае какви. А. Гуляшки, ЗВ, 266. Бдящото око долавяше, че.. има някаква лъжа. Обаче като не можеше да я открие, подяждаше вярата и със съмнения възвеличаваше ума. Ем. Станев, А, 211. Мисълта, че се обвинява в убийство, беше легнала.. като.. непоносима мъка на сърцето му, която беше съкрушила силите му и подяла здравето му. К. Величков, ПССъч. I, 79-80. Момчетата се стараят, изпълняват.. плановете си,.. За изоставане и дума не може да става! А нещо ме човърка., подяжда ми спокойствието. А. Гуляшки, СВ, 162.
6. Прен. За душевно преживяване, състояние, болест или друг фактор — вътрешно, скрито и постепенно руша, нарушавам нормалното психическо или физическо състояние на някого; съсипвам, измъчвам, разяждам. Тия съмнения, тази последна борба със страха, с безсилието и старостта, подяждаха попа повече от болест. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 656. Сега той изглеждаше съсипан, сякаш го подяждаше тежка болест. И. Петров, НЛ, 238.
7. Прен. Разг. Ядосвам, тормозя, измъчвам някого, обикн. като му говоря, повтарям, натяквам неприятни за него неща; заяждам2, ям, заяждам се, подяждам се. Той виждаше, че и старата подяжда снахата, мълчешката я ръфа. И. Петров, НЛ, 168. — Мене, ей ме на̀, целият пламтя от радост. Даскалът го подяде: — На тебе и на мене колко ни е радостно, не зная. П. Славински, ПЗ, 33. — Кой те яде,..? — залепи се стрина Колювица за нея [Нонка]. — Свекървата.. — Черна чума да я тръшне макар! — кълнеше стрина Колювица. — Едно време беше подяла етърва си тя. И. Петров, НЛ, 176. подяждам се, подям се I. Страд. от подяждам. II. Взаим. от подяждам в 1, 2 и 7 знач.
ПОДЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; подя̀м се св., непрех. Разг. Рядко. 1. Руша се, разрушавам се, спадам, намалявам. Всички стопански стойности,.., се подяждат в това спадане на валутите, което носи повече нещастия от който и да било друг фактор. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 236.
2. С предл. с. Подяждам (в 7 знач.) (РСБКЕ II).
◊ Подяждам / подям залъка (хляба, хлебеца) на някого. Разг. Ощетявам, ограбвам някого, като му вземам част от прехраната, от насъщния или от средствата за препитание. Данъците се бяха намножили наистина, но все още не бяха такива, че да подяждат залъка на децата и нощем да пъдят съня от очите. А. Гуляшки, ЗВ, 9.