ПОЕМАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЀМАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поемам и от поемам се. С дишането тя съобщаваше как е,.. Той се вслушваше в това мъчително поемане на въздух, долавяше и най-незабележимите промени в него. Л. Станев, ПХ, 69. От нас хората.., очакват творческа фантазия.. За това е нужна смелост и поемане на отговорност. Д. Кисьов, Щ, 361. С поемането на длъжността си залепи [Иванов] по улиците едно обявление. С. Радев, ССБ I, 458. Към поемането на топката се отнасят онези случаи, когато търкалящата се или летящата топка става притежание на играча, без да спира своето движение. В. Ангелов и др., Ф, 29. Батенберг.. още с поемането на управлението заработил за.. привързването ѝ [на България] към Австро-Унгария и Германия. Ист. VIII кл, 91.

— Друга (остар. и диал.) форма: поѝмане.