ПОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЕН, ‑о̀йна, ‑о̀йно, мн. ‑о̀йни, прил. За птица — който има приятен глас и пее мелодично. Голяма беше гората и по клоните на старите дървета чуруликаха безброй пойни птички. Св. Минков, ПК, 26. Под гъста усойна гора — пространно ливаде, изпъстрено с хиляди полски цветовце и огласено от песните на хиляди пойни птиченца. Ц. Церковски, ТЗ, 19.