ПОЀНЕ

ПОЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от поя и от поя се. Чешмата е с паметна плоча, ниша, два железни чучура и голямо каменно корито за поене на добитък. П. Теофилов, К, 99. В градината имаше овошки от петровки ябълки.. и най-накрая кладенец, чиято вода не беше за пиене, а за поливане на зеленчука и поене на добитъка. И. Петров, НА, 93. Океанът съставлява.. хранилище, от което ся снабдяват изворите на всичките реки в света и отдето всичките плодородни земи добиват поенето си във вид на дъжд, извори и текуща вода. Д. Витанов, ФГ (превод), 79.

Списък на думите по буква