ПОЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЀТ м. 1. Автор на поетически произведения. Поетът може да пише само когато сам е развълнуван, когато има бистра мисъл в главата си и силно чувство в сърцето си! О. Василев, Л, 33. Младите поети с туптящи от страх сърца очакваха отзива му за стихотворенията си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 162. Песните биват народни, които са съчиняват от самия народ, и художествени, които са написани от някой поет или стихотворец. Т. Шишков, ТС, 174. С песня слави народа си / чувствителния поет. Ч, 1875, кн. 2, 82.

2. Прен. Човек, склонен да вижда и търси красотата около себе си, да ѝ се възхищава. Аз го [св. Иван Рилски] славословя и му се покланям благоговейно, не толкоз за неговите чудотворства и не за благовонния дъх на нетленните му мощи.., а за това, че той е бил поет, та е намерил тия красни места за жилище. Ив. Вазов, Съч. ХV, 18. Някаква си англичанка била казала, че Искърската линия била строена от поети. Ал. Константинов, Съч., 240. И за нас / всеки воин / поет е! .. А в кръвта на другарите / светла, / най-прекрасна / поема / блести! В. Андреев, ППес., 26.

— От гр. ποιητής.