ПОЕТИЗАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЕТИЗА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Обикн. ед. Представяне, описване на действителността емоционално, във възвишен, приповдигнат стил; опоетизиране, поетизиране. С голяма смелост и детски ентусиазъм художникът разказва приказката на своя роден балкан. Една чудна поетизация ни кара да чувствуваме с благодарност как дърветата и планината живеят и дишат. НК, 1958, бр. 34, 3. Обичта към България е онзи чист извор, който подхранва както правдивия исторически реализъм у писателя, така и неговия неспокоен, тих романтизъм, без екзалтираност и пламенни поетизации. Е. Каранфилов, Б III, 229.

2. Разг. Разкрасяване на речта с поетични средства. Нему [на Елин Пелин] са чужди поетизациите, украшенията. И там, дето при известно издание е оставил излишни епитети, при втора редакция Елин Пелин безпощадно гони случайно останалите "украшения". Г. Цанев, СИБЛ, 297.