ПОЕТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЀТИКА ж. Литер. 1. Наука за поезията, за поетическото творчество; теория на литературата. Организацията на стиха

като съчетание на ритмически структури напълно се ликвидира.., тук [в стихотворението] вече липсва каквато и да е вътрешна структурна логика, всички закони на поетиката са елиминирани. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 2.

2. Съвкупност от художествени особености и творчески принципи, характерни за един поет или литературно течение. Вън от съвременността за него няма литература, вън от действителността — изкуство.. От какви принципи изхожда Минчев в критическата си практика? Каква е, с други думи, неговата поетика? Ив. Богданов, СП, 150. Едно по-внимателно изучаване на поетиката на Вапцаров ще ни покаже как вътре в едно стихотворение поетът борави с различни ритмови структури. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1. Монологът на съвременния герой, отхвърлящ канона на старата драма, изисква нова поетика и тежка работа, но той е необходим. Н. Лилиев, Съч. III, 299.

— От гр. ποιητική.