ПОЕТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЕТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Поетичен. Няма голямо поетическо дело без голяма поетическа личност. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 353. Редактира [Г. Милев] ръкописни ученически вестници и помества в тях първите си поетически опити. Лит. ХI кл, 214. Върху развитието на поетическия език тоя превод ще има голямо влияние. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 128. Той [Ботев] пеел от всички най-добре.., характеризирал познати и известни личности с поетическа дарба, която била оценявана и от простите. З. Стоянов, ХБ, 48. — Вий сте били извънредно поетическа натура. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 34.

◊ Поетическа волност. Литер. Отклонение от някои общоприети езикови и правописни норми, позволено в поезията заради нуждите на стиха.

ПОЕТЍЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. поетически; поетично. Беше видял всичко в своя петдесетгодишен живот Палазов — и светлината, и нищетата бе видял той, казано поетически. Ал. Томов, П, 30. В характера на Друмев е лежала някаква раздвоеност.. Ту кротък, добродушен, поетически мечтателен и незлоблив.., ту упорит на своето мнение. М. Арнаудов, БКД, 123. Само земеделчески народ създава и живей в такива нрави, и само чедо на земеделчески народ е кадърно да улови същността на тия нрави и да ги възсъздаде тъй поетически. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 81.