ПОЀТЧЕ

ПОЀТЧЕ, мн. ‑та, ср. Пренебр. Умал. от поет. Та малко ли стихосбирчици издаваха на собствени разноски поетчета, които имаха дързостта да се отбиват дори в сладкарница "Цар Освободител"! ВН, 1961, бр. 3077, 4. В газетите "Свобода" и "Независимост" .. българский читател срещаше цял ред остри, подигравателни и люти напомнювания, обърнати към всички български поетчета, писателчета и съчинителчета. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 116.

Списък на думите по буква