ПОЖАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЖА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; пожа̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Прех. Проявявам жалост, обзема ме чувство на жалост, съжаление към някого или към нещо; съжалявам. Омръзнало ѝ е да тича, да шета, да работи на пет места, да се грижи и за себе си, и за децата си, и за мъжа си. И никой не се е сетил да я пожали, не се е помръднал да ѝ помогне. Г. Караславов, ОХ IV, 21. — Та аз съм дурак като моя баща, по-добре е то [детето] да не се ражда! — избухна Койчев и закрачи из стаята ядно. — Боже, Стойчо.., че болен е! Барем сега го пожали! — възкликна жена му. Ц. Церковски, Съч. III, 123. Мене ми стана жал за добичетата на бае Гета.. и му казах: — Защо биеш добичетата си, бае Гето, ето те си вървят добре, що ги не пожалиш? М. Георгиев, Избр. разк., 148-149. Ако му ся случи някое нещастие, то никой не го пожалва. С. Радулов, НД (превод), 67. // Прех. Пощадявам някого или нещо, смилявам се над някого, нещо. По селата и по кърищата плъзнаха стражари, жандармеристи, войска. Ловяха мъже и жени, биеха и избиваха. Някъде дори и децата не пожалваха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 188. — Богородице дево, божия майко, — зашъпна тя [калугерката].. Не му отнемай живота, не го откъсвай от света, за всички мои прегрешения ми въздай, владичице небесна, само него пожали, пощади го! Ст. Загорчинов, ДП, 169. Великий Асене, твоето велико сърце стори тогава повече нещо: то пожали хилядите мои поробени войници и ги отпусна на воля. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 39.
2. Прех. и непрех.Само св. Жаля малко, кратко време. Жена му [на Борис] е млада, ще поплаче, ще пожали, па ще махне с ръка и, както му е ред, ще повтори. Г. Караславов, Т, 103. Ех, поприказваха си за невястата, пожалиха я, па, както става на всеки помен, като похапнаха, като попийнаха, жените заборавиха умрелия и зеха да си приказват и за други работи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 309. Имаше веднъж един княз, който беше на шестнадесет години, когато умря баща му. Изпървом той малко пожали. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 96.
3. Прех. и непрех. Скърбя, жаля за починал. Ако загине, освен старата му майка, никой друг няма да го пожали и нито едно любимо същество няма да пророни за него нито
една сълзица. Г. Караславов, ОХ IV, 462-463. Деца воловарчета пристигнаха тичешком в село и уплашено разправиха, че намерили в нивите Скореца умрял.. Никому не беше свой, но всички бяха с него и при тая вест всички се учудиха и всички го пожалиха. Елин Пелин, Съч. I, 220. Живот ли е то тъй вън света.. Да няма нито кой да ти се радва, ни ти за кого да пожалиш. П. Тодоров, И I, 105. Сето я село пожали / и всички са ся събрали, / всякой свещица запали. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942.
4. Прех. Обикн. с отриц. Досвидява ми, въздържам се да дам, да похарча, да пожертвам нещо. Ще я венчава царят! Баща ѝ нищо няма да пожали. Не обича той да бъде по-долу от когото и да било. М. Смилова, ДСВ, 134. — Помниш ли, когато ме доведе тук след Априлското въстание. Тогава мислех, че и последната си капка кръв няма да пожаля за отечеството си и за свободата му. В. Геновска, СГ, 231. Но за такива свети работи кой от нас ще пожали живота си? Ив. Вазов, Съч. VI, 57. Не пожалил пари, ни време, ни пък труд, / да се покаже пред стопанката си млада / и ней да угоди. П. П. Славейков, БС, 1897, кн. 4, 119. "Ще получим много злато, защото пашата няма да пожали и най-големите подаръци заради хващанието началника на въстаниците." Ст. Ботьов, К (превод), 89.
5. Непрех. Само св. Остар. и диал. С предл. за или със следв. изр. със съюз че. Съжалявам, скърбя за нещо, мъчно ми е за нещо; пожалявам. Моят път е път на самотник. Аз зная, може би ще пожаля нявга за неживяна младост. БР, 1931, кн. 8, 269. И ще си спомниш всяка песен / кога, при кой случай е раждана и пята, / и ще пожалиш, че покрай нектара си небесен, / и толкоз горчила бе дала на поета! Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 214. Ала с време всички българи искрено пожалиха, че "Летоструй" на Данова е спрял безвъзвратно. Лет., 1909, 1. пожалвам се, пожаля се I. Страд. от пожалвам в 1, 2, 3 и 4 знач. II. Възвр. от пожалвам в 1 знач. — Позволи ми, народний войводо, да кажа, че мнозина, ако не всички, се биха, както подобава и че никой няма да се пожали и занапред. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Нима някой, който знае годините си, се е огледал в огледалото, за да се наскърби сам и пожали? Ал. Гетман и др., СБ, 240. пожалва се, пожали се безл. от пожалвам в 5 знач. Както ме уверяват люде.. изгорил е дори останалата част от труда си.. Ако това е наистина вярно, не може да се не пожали дълбоко за загубата, която е претърпяла младата ни и така още девствена с класически преводи литература. К. Величков, ПССъч. VIII, 107-108.