ПОЖАРИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖА̀РИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Място, обхванато или опустошено от пожар. Над планината слизаше хладна непрогледна нощ. Тя погълна гората, погълна скалите, остана само да свети със зловещ блясък пожарището, където бяха манастирските сгради, сринати до земята. Д. Марчевски, ДВ, 193-194. Беше метнал един каракачанин в жарта, задето беше запалил гората. Накара го бос, с прегорели пети да се претърчи през пожарището открай-докрай. Н. Хайтов, ДР, 70-71. Че и гората пали есенно време.. Нарочно я пали, па̀ша да си прави, та напролет като покарат младоци да има какво да пасат козите му. Че не дава и на другите козари да ходят из пожарището. Чудомир, Избр. пр, 22.

2. Рядко. Пожар. Не, няма да могат да се спасят, никой няма да се спаси... Ще загинат и тримата, ако не от куршум, то от пожарището на къщата. Защото полицаите ще я подпалят, положително ще я подпалят. Д. Ангелов, ЖС, 494. Не беше трудно да се отгатне, че въздишката означава и прошка за нарушеното спокойствие, и надежда, че тука повече няма да бушуват пожарища, няма да кънтят разкъртвани с брадвени удари врати, няма да пищят жени. Д. Добревски, БИ, 100. Христо преживя пожарищата, не го застигна куршум, не го засегна ятаган и тази тишина му се струваше нереална и невероятна. Б. Геронтиев, Б, 97.