ПОЖАРНИКАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖАРНИКА̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до пожарникар. По

жарникарският му шлем блещеше от пламъците. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 112. Много отдалеко, някъде от предградията на столицата, достигаше едва уловимо зловещото свистене на пожарникарската сирена. Д. Калфов, Избр. разк., 13. Той е изобретателят на пожарникарския маркуч и автор на редица нововъведения в областта на градското осветление. Хр. Ковачевски, СК, 44. Увещаваше и доказваше, че е син на потомствени пожарникари, че е готов да гаси десететажни сгради, да скача надолу с главата от пожарникарската кула и да прави всичко възможно и невъзможно, свързано с изпълнението на огнеборския му дълг. ВН, 1960, бр. 2681, 4.