ПОЖАРОГАСЍТЕЛ

ПОЖАРОГАСЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Устройство за гасене на малки пожари, което се състои от цилиндричен съд с гасително средство и струйник за насочване на гасящата струя. — Все в изряден вид ли се явяват колите при прегледа? — Не всички, разбира се... Констатират се и някои неизправности. Не всички водачи на автомобили имат пожарогасители и аптечка. ВН, 1960, бр. 2699, 2. След изключването на тока огнищата на пожара могат да се гасят с вода, пясък или пяна от пожарогасителя. Н. Иванов и др., ГО, 83.

2. Вещество за гасене на пожар. Тетрахлорметанът не гори и парите му са тежки, затова се употребява като пожарогасител. Хим. Х кл 1965, 44.

Списък на думите по буква